Войната срещу каквото и да било не е предназначена да бъде спечелена. Тя е предназначена да бъде непрекъсната — и си е такава. Подобно на безкрайната война в „1984“ на Оруел, тя се води от империята срещу собствените ѝ поданици — но не само за да се запази структурата на обществото, а също, в нашия случай, за да се трансформира обществото в неототалитарна глобално-капиталистическа дистопия.
...
Системата не се интересува ни най-малко дали се идентифицираме като „леви“ или „десни“ — но ѝ е необходимо да сме разделени на „ляво“ и „дясно“, за да може да ни храни със страх и омраза едни към други... едно правителство след друго, една „спешна ситуация“ след друга, една „война“ подир друга „война“... Не съм на ничия страна. На абсолютно никоя. Но имам няколко основни демократични принципа. Те не се променят според това кое е популярно в момента или кой е в Белия дом. Просто имам нужда да мога да се погледна в огледалото сутрин и да не видя лицемер или… знаете, страхливец.

„Истинската демокрация е тази, в която имаш право да НЕ СПОДЕЛЯШ страха на властта. В момента, в който страхът стане задължителен – демокрацията се превръща в театър на съгласие.“

Тая курво-държава има нужда от теб! Стани войник! Воювай за тирани срещу тирани, за да спреш тиранията.

Тук конкретно разглеждам само част от цяла кохорта статии на уеднаквени до пълно безличие автори, уеднаквени по казармен модел и „ангажирани“ с военщина и „национална сигурност“ – как в нравствената си уродливост разглеждат човешки същества като приватизиран „ресурс“.

„Не ставай жертва на групата на Соломон – онези, които могат да убедят малцинството и теб, като отделен човек, че 2+2=5.“

„Киното е най-важно за нас — обясняваше ми назидателно един от идеологическите полковници, — защото всеки среден филм се гледа от милиони зрители, докато дори най-сполучливото театрално представление не надхвърля няколко десетки хиляди души. Освен това, ако театърът сбърка нещо една вечер, на следващата вечер може да го поправи, докато във филма не можеш да режеш безкрайно!“

„Ако има нещо по-страшно от лоша наука, това е добра наука в лоши ръце. Последният пример за това е твърдението, че ямненците – древна пастирска култура от евразийската степ – били всъщност „прародината на Европа“, с явни географски намеци към територията на днешна Украйна. Вероятно сте виждали вече такива публикации в големи медии, разпространявани и из социалните мрежи, а може да сте попадали и на инфлуенсъри с подобни твърдения – сякаш „случайно“ на десетки хора от Брюксел до Киев им е хрумнало да си търсят прародината из курганите и ямите. В пропагандни графики дори се твърди, че 65% от съвременните европейски мъже произлизат от трима ямненски вождове от бреговете на Днепър.“

Гейтс се насочва към Европа в стремежа си към „нетни нулеви емисии“